ЗАЩО Е ВАЖНО ДА СЕ РАБОТИ ЗА РАВНОПОСТАВЕНОСТ ОТ РАННА ВЪЗРАСТ?

ПРЕОДОЛЯВАНЕ НА СТЕРЕОТИПИТЕ

Докато малките деца се развиват, те започват да изследват какво означава да си момче или момиче. Те започват да учат за ролите си от света около тях. Чрез комуникация с родителите си, близките, връстниците, учителите, чрез игри, чрез приказки, децата започват да определят себе си и другите по различни критерии; започват да разбират какво означава да си момиче и какво означава да си момче. Те могат да избират определени играчки въз основа на това, което мислят, че е подходящо за момчета или момичета. Също така започват да дават определения, кое се смята за подходящо само за момичета или само за момчета.

Способността да разпознаваме кога нещата са еднакви или са различни е важно умение, което децата развиват от ранна възраст с помощта на възрастните. Те непрекъснато задават въпроси, за да могат да подредят света около себе си, да открият разлики и подобия, да намерят връзки между различните обекти. Още в ранна възраст те започват да мислят, че това да бъдеш момче означава да правиш някои неща и да харесваш някои неща, а да си момиче означава да правиш и харесваш други неща. Това обаче не е нещо, което те притежават с раждането си. Това са уроци, предадени от възрастните – от техните разбирания, опит, поведение, социални връзки. Дори когато никой не е говорил пряко с детето, какво правят момчетата и какво правят момичетата, то е заобиколено от примери в семейството, в игрите, в приказките, във филмчетата, които му дават тези знания.

От гледна точка на едно малко дете избора на точно определена играчка или носене на определен цвят дрехи просто означава "Харесва ми." Децата в ранна възраст не правят съзнателен избор с разбирането, че има играчки или дрехи, които се смятат за подходящи само за момичета или само за момчета. Във всички случаи обаче този им избор не е спонтанен, а е повлиян от преките и косвени послания, дадени от заобикалящите ги важни за тях възрастни. От тях се очаква да помогнат на децата да се ориентират в света, да разберат какви са очакванията към тях и какво трябва да направят, за да бъдат приети в този свят и да не бъдат изолирани и/или отхвърлени.

„Обучението”* на малките момичетата и момчетата как да се държат преминава през няколко важни етапа:

» Най-ранна детска възраст. Децата наблюдават поведението и дейностите на възрастните около тях. Голяма част от комуникацията на родителите с техните бебета се базира на стереотипните очаквания и обществено приемливи модели за момичетата и за момчетата. Това от своя страна има влияние върху формирането на разбиранията на детето. След 18-тия месец малките деца започват да се идентифицират по различни признаци и в този процес им помагат различни източници на информация. Докато развиват чувство за себе си, те основно търсят модели в домовете си и в детските заведения. На този етап от развитието на детето се формира чувството му за принадлежност към определена група - на момичетата или на момчетата.

» Възраст 3–4 години. Децата започват да се фокусират върху всички видове разлики и да свързват понятието „момиче” или „момче” с конкретни характеристики. В тази възраст започва и първото формиране на правила и очаквания как трябва да изглежда и да се държи едно момиче и едно момче. Това може да включва изборът на играчки – предполага се, че за дете на 3 години един възрастен би купил кукла за момиче и кола за момче. Съществуват емоции, които се приемат и такива, които се отхвърлят (напр. „Не плачи, ти си момче!“). Също така се насърчава самостоятелността на момчетата и покорството при момичетата.

» Възраст 5–7 години. Повечето от децата вече са наясно, че съществуват правила за момичета и за момчета и трябва да се съобразяват с тях. Те го правят доста автоматизирано, защото все още нямат достатъчно знания и опит, за да мислят за вярванията и ценностите, върху които се основават тези правила. Изследователите наричат този период от развитието на детето най-строгия, защото, дори когато няма обяснение за много от нормите, детето разбира, че има обществено приемливо поведение, което е различно за момичетата и за момчетата и ако те се държат по друг начин, другите деца и възрастните ще ги приемат за странни и може да им се подиграват и да ги изолират.

*Министерство на здравеопазването и хуманитарните услуги на САЩ „Ръководство за професионалисти в Програми за ранно детско развитие”

Дори в следващите години нормите за поведение на момичетата и момчетата да не са толкова строги и да претърпяват известни промени, част от тях остават за цял живот. Те влияят върху комуникацията, изграждането на отношения, създаването на партньорски връзки, родителстването. Това е основната причина да се работи в ранна възраст за възпитанието на децата в дух на толерантност, уважение и зачитане към останалите, приемане на момичетата и момчетата за еднакво ценни, еднакво справящи се и успешни.

Това може да стане, когато на децата им помогнем да развият разбиране, че в интересите, възможностите и стремежите си всяко дете е еднакво ценно и значимо. На пръв поглед изглежда трудно това да бъде сведено до разбиранията и понятията, с които борави едно дете на 5 години, но можем да помогнем на децата да развият разбиране за категориите, които по своята същност не са само момичешки или само момчешки, чрез прости послания като например:

• играчките са просто играчки и с тях могат да се забавляват заедно и момичетата, и момчетата;
• момчетата и момичетата могат да бъдат добри в спорта, писането, рисуването, танците;
• момичетата и момчетата могат да бъдат приятели помежду си;
• на „гоненица“ могат да играят всички деца;
• момичетата и момчетата могат да носят каквито дрехи харесват в нашата детска градина/в нашето училище;
• цветовете са просто цветове. Няма момичешки и момчешки цветове. Едно дете може да харесва един цвят, а друго дете да харесва друг цвят.

Много е важно да се работи с децата, за да се развие тяхното критично мислене, но също толкова важно е да се работи паралелно и с възрастните, които са около тях.